In a peculiar way, photography constitutes an autobiography of the creator, which also bears his name – Alexander. Himself being the child of a mixed marriage – his mother is Bulgarian, his father – American, while he himself was born and raised in Germany – the author raises the question of the quest for identity on the part of children born in international marriages.
He uses the bells as a symbol of Christmas, because in his view the fact of growing up in between different cultures is most noticeable during holiday times, when disarray ensures in the discussions about what food should be prepared and how consensus is to be reached regarding national traditions that are in some cases contradictory.
On the Christmas table in the photo, a kind of a merging of cultures has taken place. The mug and the plate are Bulgarian, because – just as the mother herself – they form the very basis of the supper. However, they contain food that is traditionally served on Christmas Eve in some parts of Germany – sausages and potato salad. The can is a symbol of America, as is the part of the flag that has been used as background. Nevertheless, the coca cola can on the table is also a Bulgarian symbol, since even the most refined restaurants served the coke in the can, and a cause of joy and pride for the whole family was the famous drink being present on their table.
‘Your own culture becomes mixed’, contends the author. He poses the question of the upsides and downsides of the lack of a unified identity in children born in mixed marriages, which is not felt so strongly in everyday life.
Among the downsides are the lack of a sense of belonging, of knowledge as to which place to call home, and of tradition, which leads to confusion, as every year the holidays take place in a different way.
The upsides, according to the author, are to be found in the diversity. One does not fall into the trap of tradition, there are no narrow limitations, and it is not the same thing that is being done every year.
The creator leaves the questions open-ended:
‘Does tradition help or hinder us when it comes to experiencing other traditions and communicating with other cultures?’
‘Do people with one nationality themselves create boundaries within themselves and what happens when they come into contact with other cultures?’
‘Are children who were born in mixed marriages and who live in different places more open to the global or, on the contrary, does confusion make them close up?’
In the photo, the author presents the idea that, regardless of where you live, you carry something of your own culture within you: ‘There are no limits to the self-portrait, everything is one, one globe. The world becomes your identity, we are not confined behind a wire fence’, says Alexander Богдан Thompson.Фотографията представлява една своеобразна автобиография на автора, която носи и неговото име – Александър. Бидейки сам дете от смесен брак – майка му е българка, баща му – американец, а той е роден и израснал в Германия, авторът поставя въпроса за търсенето на идентичността при децата от интернационални бракове.
Той използва камбанките като символ на Коледа, защото според него израстването в среда на различни култури се усеща най-вече по празниците, когато настъпва бъркотия в обсъждането на това какво да бъде приготвено и как да бъде постигнат консенсус между някои дори противоречиви национални традиции.
На коледната трапеза от снимката е настъпило едно своеобразно преливане на културите. Чашата и чинията са български – тъй като, както майката, те са базата на вечерята. В тях обаче е сложена традиционна за някои части на Германия храна за Бъдни вечер – наденички с картофена салата. Кенчето кола е символ на Америка, както и частта от знамето, което е използвано за фон. Кенчето кола на масата обаче е и български символ, когато дори в най-изисканите ресторанти се е сервирала колата в кутийката, а повод за радост и гордост за цялото семейство е било на трапезата да има от популярната напитка.
„Собствената ти култура става смесена“, твърди авторът. Той поставя въпросите за позитивните и негативните страни на липсата на единна идентичност при децата от смесени бракове, която не се усеща толкова силно в ежедневния живот.
Сред негативите са липсата на чувство за принадлежност, незнанието кое е мястото, което да наречем дом, липсата на традиция, която води до обърканост, тъй като всяка година празниците протичат по различен начин.
Позитивите според авторът са в разнообразието. Не се попада в капанът на традицията, няма тесни ограничения, не се прави едно и също всяка година.
Авторът оставя въпросите с отворен отговор:
- Традицията помага ли ни или ни пречи да възприемем други традиции, да общуваме с други култури?
- Хората с произход от една националност изграждат ли си сами граница и какво се случва, когато се сблъскат с други култури?
- Децата от смесени бракове и живеещите постоянно на различни места по-отворени ли са към глобалното или напротив – объркаността ги кара да се затварят в себе си?
Авторът представя на снимката идеята, че независимо къде живееш носиш нещо от собствената си култура: „На автопортретът няма граница, всичко е едно цяло, едно земно кълбо. Светът става твоя идентичност, а не сме ограничени зад телена ограда.“, казва Alexander Богдан Thompson.