The topic of this conceptual project is the crisis of (national) identity. The meaning of its criticality is to be sought at the socio-cultural level and in no way is the project to be interpreted as a stance on geopolitical matters.
The author finds food to be a powerful illustrative medium. His idea is – by means of selected, emblematic of a particular community foods, served between burger buns on a disposable plate – to illustrate in a technically ‘strict’ way his own idea of the unified cultural identities of the European peoples.
The decision to use as objects precisely burgers is not the presumption of ‘Americanization’. The burger stands for consumer culture and is a symbol of globalization and universalism as factors in the crisis of national identity at the everyday level. In addition, the buns aim to create the metaphorical impression and visual analogy of a mouth that devours (literally and figuratively) the national cultures, which are each visualized through a dish emblematic of the respective country.
The cheap disposable carton plate is a symbol of the replacement of the tradition of dining around a table. Traditions cease to be reproduced in everyday life and – therefore – to exist. Their mastering (internalization) and passing between generations takes time (which is deficient), as well as a sense of self-definition and belonging (which are in a crisis).
In no way is the setting of the photographed objects influenced by the idea of presenting food in an appealing way. On the contrary – the exposition is unpalatable. There is an intentional absence of contrast. The dishes are photographed in a centered manner, naturalistically, and flat, frontal lighting is used. The gray background is ‘tasteless’; the associations it creates vary from neutrality to indifference and vagueness.
Тема на този концептуален проект е кризата на (национални) идентичности. Смисълът на неговата критичност трябва да се търси в социо-културен план и в никакъв случай не може да бъде тълкуван като позиция по геополитически въпроси.
Авторът намира храната за мощно илюстративно средство. Идеята му е чрез подбрани емблематични за дадена общност храни, поднесени в хлебче за бургер върху чинийка за еднократна употреба, да илюстрира по технически „суров” начин своята представа за унифицираните културни идентичности на европейските народи.
Решението да бъдат използвани като обекти точно бургери не е презумпцията за „американизация”. Бургерът показва консуматорската култура и е символ на глобализацията и универсализма като фактори за кризата на национални идентичности на равнището на ежедневието. Освен това чрез хлебчетата се търси метафорично внушение и визуална аналогия с уста, която изяжда (букв. и прен.) националните култури, визуализирани от своя страна чрез емблематично за страната ястие.
Евтината картонена чинийка за еднократна употреба е олицетворение на подмяната на традиционната култура на трапезно хранене. Традициите престават да бъдат актуализирани в ежедневието и следователно – да бъдат живи. Тяхното овладяване (интернализиране) и предаване между поколенията изисква както време (което е дефицитно), така и чувство за самоопределение и принадлежност (които са в криза).
По отношение на постановката на заснемане на обектите няма абсолютно никаква идея за привлекателно предлагане на храната. Напротив – експозицията е „неапетитна”. Умишлено няма контраст. Блюдата са заснети центрирано, натуралистично, с плоско фронтално осветление. Сивият фон е „безвкусен”, асоциира се с неутралитет до безразличие и неопределеност.